ророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е благословен човек, който е прославен и има високо място при Аллах. Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства), когото Аллах е предпочел пред народите и е изпратил, за да му се служи, е най-надеждният сред хората. Той представлява пример със своята почтеност и притежава превъзхождащ нрав. Той е благословеният пратеник на Аллах, който Той е дал за пример на всички хора с богобоязънта, възвишения си морал и благи нрави. Той е „муршид” (човек, който поправя хората и ги напътва) за хората. По време на целия си живот той е напътвал всички Мюсюлмани със своето милосърдие, вежливост, деликатност, толерантност, смиреност, решителност и търпеливост. Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е благороден човек, който е станал пример за целия Мюсюлмански свят след него.


"Дойде вече Пратеник при вас измежду вас самите. Тежко е за
него вашето затруднение, загрижен
е за вас, към вярващите е състрадателен, милосърден."
(Сура Тауба, 128)

Ибрахим б. Мохамед от внуците на Али (Аллах да е доволен от него), описвайки Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), разказва така:

„Когато дядо ми Али (Аллах да е доволен от него) разказваше за Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), той го описваше така:

… Той бе най-великодушният, най-искреният, с най-благородния нрав и най-дружелюбният сред хората. Тези, които го видеха ненадейно, изпитваха много силно вълнение пред величествеността му, а тези, които, знаейки възвишените му качества, присъстваха на беседите му, го обичаха повече от всичко. Човек, който се опитваше да опознае приоритетите и прелестите му, признаваше неспособността си да го опише, като казваше: „Аз не съм виждал подобен на него нито преди него, нито пък след него”. Нека милостта [Молитвата, молбата за прошка и милосърдие, богослужението за Пророка (Аллах да го приветства)] и приветствието на Аллах да бъдат над него.”16

В обществото, в което е живял, Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) се е прославил като ал-Амин (надежден). Съществувало е всеобщо съгласие по отношение на неговата искреност и надеждност. Всъщност лицето на Божия пратеник (Аллах да го приветства) е било сияещо и благородно, така че всеки, който го видел, можел да се увери в почтеността му. Всеки, който, вслушвайки се в гласа на съвестта си, е говорил с него или е присъствал на неговите беседи, е забелязал необикновеността в него, видял е множество ясни доказателства за неговото пророчество. Разумът и проницателността му, високата нравственост, която е притежавал, са станали причина дори и съдружаващите от народа му да се обърнат към него, за да разреши разногласията между тях. 

Относно възвишената нравственост и добродетели на Пророка (Аллах да го приветства), на които сподвижниците му винаги са ставали свидетели, Ибн-и Сад предава следните сведения от Ибн-и Асакир Давуд б. Хусайн:

„Пратеникът на Аллах беше най-превъзхождащият сред народа от гледна точка на почтеността, най-прекрасният от гледна точка на нравствеността, най-съвършеният от гледна точка на общителността, най-щедрият от гледна точка на съседството, най-напредналият от гледна точка на сговорчивостта и надеждността, най-право говорещият, той беше отгледан така, че да отдава най-голямо значение на отглеждането и възпитаването. Беше в доста добри отношения с всеки. Поради тази причина го бяха нарекли „ал-Амин – изключително искрен и надежден”.”17


"За теб има несекваща награда. Ти наистина имаш велик нрав."
(Сура Калам, 3-4)

От Раби б. Хасйем пък Ибн-и Сад предава следното:

„Преди Исляма, по време на периода на невежество, всеки се обръщаше към Пратеника на Аллах, за да им разреши проблемите.”18

Якуб б. Суфян и Байхаки са предали следното от Ибн-и Шихаб:


Камъкът Хаджар-и Асва

„Когато курайшите отново построиха Кааба, изпаднаха в разногласие във връзка с поставянето на Хаджар-и Асвад на мястото му. Всяко едно племе искаше то да го постави. После казаха така: „Нека който мине пръв по този път, да отсъди помежду ни. Първият, който мина оттам, пък бе Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства), който по онова време бе още младеж. (Според „Надеждни пътища” (Произведенията, които описват нравствеността и живота на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), възрастта му е била тридесет и пет.) Те го направиха съдия. А той каза: „Донесете едно платно”. След това каза: „Сега поставете всички заедно камъка върху него”. След като поставиха камъка върху платното, каза: „Хайде, нека дойде водачът на всяко едно племе и да хване платното от единия край”. В резултат на това по един човек от всяко едно племе дойде и хвана платното от един край. По този начин занесоха камъка до мястото му. А той се качи отгоре и постави на мястото му камъка, който взе от тях. С порастването си спечели уважението и обичта на всички. Тъй като се прочу с почтеността си, пък му дадоха името „ал-Амин – изключително надежден човек”. Тези неща бяха, преди да му бъде низпослано откровението.”19

През целия си живот Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е напътвал хората, обучавал е сподвижниците си и постоянно е говорел с идолопоклонниците, за да ги напъти по правия път. В резултат на обучението на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) хора, които живеели в пустинята и били невежи, със светлината на вярата засияли и се превърнали в хора с прекрасна нравственост. Това е голямо чудо. Наред с възвишения морал на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) по време на живота му са се проявили по този начин и още множество други чудотворни качества. На тези чудеса са станали свидетели сподвижниците на Пророка (Аллах да го приветства), а понякога и самите неверници. Чудесата на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), които са все по-значими едно от друго, имат качеството си на доказателство за истината, на средство за вяра и напътствие за всички съвестни хора.


"И казваха: “Нима ще изоставим боговете си заради един луд поет?” Да, той донесе истината и потвърди пратениците."
(Сура Саффат, 36-37)

Друго чудо на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) е, че въпреки че в продължение на 23 години  е бил в реална борба, участвал е в трудни войни, срещу него са били най-яростните и обезумели неверници и винаги се е борел в най-предните редици, не му се е случило нищо. Изключителната решителност на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), който е бил много смел човек, е увеличила и ентусиазма на всички Мюсюлмани около него. Това, че Аллах е вселил ужас в сърцата на враговете на Пророка (Аллах да го приветства) и че при всички условия го е дарявал с победа над неверниците, също е от чудесата на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства). Във войните Аллах му е помогнал с ангели или невидими войски и по този начин Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е разгромил вражеските войски, които са били много по-многобройни от неговата войска. В айятите това чудотворно събитие е съобщено по следния начин:

„Да, ако сте търпеливи и богобоязливи, и [съдружаващите] изникнат в ярост пред вас ­ тогава ще ви подкрепи вашият Господ с пет хиляди белязани ангели. Аллах стори това за вас да бъде само радостна вест и за да се успокоят сърцата ви с него. Подкрепата е единствено от Аллах, Всемогъщия, Премъдрия.” (Сура ал-Имран, 125-126)

Пророкът (Аллах да го приветства) е проповядвал Ислямската религия по най-идеалния начин и е проявил голяма решителност в това. Въпреки че е бил подложен на големи мъчения, че са му били предлагани големи възможности в замяна на това да спре да съобщава религиозния морал, той отвърнал с отказ на всички тези предложения. Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) винаги решително е предпочитал Божието благоволение, облагите на Исляма и Мюсюлманите. Дори в ситуациите, които изглеждат най-трудни, той настойчиво се е надявал да получи помощ от Аллах, вярвал е, че Аллах винаги ще дари с победа него и вярващите. И наистина той винаги е бил под закрилата на Аллах, въпреки жестокостта и агресивността на неверниците никога не е пострадал. В Корана Аллах е съобщил за добродетелите на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) по следния начин:

„За теб има несекваща награда. Ти наистина имаш велик нрав.” (Сура Калам, 3-4)

„Той [Коранът] е слово на достоен пратеник, имащ сила, утвърден при Владетеля на Трона. Покоряват му се [ангелите] там, доверен е. И не е луд вашият другар [Мухаммад]. Той го видя на ясния хоризонт. И [вести] от неведомото не укрива.” (Сура Такуир, 19-24)

"Наистина то е слово на достоен Пратеник, а не е слово на поет. Но вие малко вярвате."
(Сура Хакка, 40-41)

"И не е слово на гадател. Ала малко се поучавате. Низпослание от Господа на световете."
(Сура Хакка, 42-43)


Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас ­ за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах.
(Сура Ахзаб, 21)

Великият Ислямски учен Имам Газали е разказал за възвишения морал на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), осланяйки се на сведенията, които събрал от видните хадисни учени Тирмизи, Табарани, Бухари, Муслим, Имам Ахмед, Абу Дауд, Ибни Мадже:

„Пратеникът беше с най-благия характер, най-добрият, най-справедливият и най-почтеният сред хората. Той беше най-щедрият сред хората. Фурма, ечемик или каквото и да било друго от това, с което Аллах го е дарил, той взимаше само колкото му е необходимо за една година, а останалото раздаваше по пътя на Аллах. Когато му се поискаше нещо, което притежаваше, го даваше.

Той също така бе и най-превъзходният по възпитание сред хората. Той се гневеше заради Господа, но не се ядосваше заради себе си. Дори той или сподвижниците му да претърпят щети, той прилагаше справедливото.

Пратеникът на Аллах беше най-скромният, най-красноречивият (човек, който говори открито, правилно, приятно, остроумно), с най-хубавото лице сред хората. Нито едно нещо от земните дела не го подтикваше към безпокойство.

Ходеше на посещение на болните от другия край на Медина, харесваше хубавите аромати. Седеше с бедните, ядеше със сиромасите. Отнасяше се любезно с всеки, приемаше извинението на този, който му се извинеше. Шегуваше се, но казваше истината.

Когато видеше допустими игри, не ги забраняваше, съревноваваше се със съпругите си. Не презираше сиромасите поради бедността им, на богатите пък не отдаваше почит поради богатството им, призоваваше и този, и онзи към Аллах по един и същи начин. Всеславният Аллах бе обединил в него възвишения нрав и съвършена политика...

Всеславният Аллах го е научил на всички прелести на нравствеността, на добрите пътища, на сведения относно събитията, които са се случили преди и ще се случат след това, на нещата, които ще доведат до спасение и щастие в отвъдното, и всичко, към което може да бъде изпитван копнеж и да бъде преследвано, както и това, което не трябва да бъде преследвано.

Нека Всеславният Аллах ни дари с успех в подчинението пред заповедите му и в следване на пътя му.”20

 

Чудото в неграмотността на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства)

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е неграмотният пророк, пристигането на който е съобщено в Тората (Петокнижието) и Евангелието. Когато Аллах е низпослал Корана на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), той не е знаел да пише и чете, т.е.  бил е неграмотен. Тази особеност на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) е едно от най-големите доказателства за неговото пророчество.

Въпреки че неверниците знаели, че Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е бил неграмотен, те не приели низпослания му Коран и отправили клеветата, че той сам е написал Божията книга. Неверниците обаче познавали Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) и преди да му е дадено пророчеството, и много добре знаели, че той не е имал такова знание. Аллах е съобщил за този факт в айята:

„Така и на теб [о, Мухаммад] разкрихме дух с Нашата повеля. А преди ти не знаеше нито какво е Книгата, нито вярата. Ала Ние го сторихме светлина, с която напътваме когото пожелаем от Нашите раби. Ти насочваш към правия път.” (Сура Шура, 52)

В един друг айят Аллах повелява следното:

„... Аллах ти низпосла Книгата и мъдростта и те научи на онова, което не си знаел. Огромна е благодатта на Аллах към теб.” (Сура Ниса, 113)


"И не ще дойдат при теб с пример, без да сме ти донесли истината [за него]
и още по-добро тълкуване."
(Сура Фуркан, 33)

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е съобщил айятите от Корана чрез „полученото от Аллах откровение”. В проповедите си той винаги е съобщавал тази истина и е напомнял на народа си, че години наред те са били свидетели на живота му, преди да му е възложено пророчеството:

„Кажи: „Ако Аллах пожелаеше, не бих ви го чел и Той не би ви дал знание за него. Прекарах между вас цял един живот преди него. Нима не проумявате?” (Сура Юнус, 16)

Въпреки че Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е бил неграмотен, той е проповядвал религията по най-добрия начин и е овладял знанието от Тората (Петокнижието) и Евангелието. С низпославането на Корана Превеликият Аллах му е дал информация за останалите Свети Писания и положението на миналите общества.

По време на живота на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) са се случили още множество други чудотворни събития. Имам Газали е разказал за чудотворните доказателства относно неграмотността му така:

„Въпреки че той не е виждал училище или семинария, нямал е склонност и близост към науката, не е чел книга, не е поемал никакъв път, за да научи нещо, сирак, смятан за слаб и намиращ се сред невежите араби, Аллах го е дарил с всичко това. Интересно ми е, докато е бил в това положение, откъде му бе дарен най-прекрасният морал, най-възвишените обноски или например (ако не беше Пророк …) само уменията за делата на науката фъкъх (знание за Ислямското право)? Да, освен останалите науки, познаването на ползите единствено на науката фъкъх не е възможно без посещаването на училище или семинария, без да бъде осъществен контакт с науката или научните кръгове. Ако ли това не е Божия подкрепа, то откъде тогава идва?

Освен това, ако нямаше ясно откровение, то откъде щеше да му е съобщено или да бъде научен за уменията на Аллах, способностите на Божиите ангели, умението на книгите и останалите характерни особености на пророчеството? Откъде човешката сила би могла сама да се сдобие с всичко това? Дори и да предположим, че Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) не притежава никакво друго чудо освен тези явни заповеди, то тези заповеди са достатъчни и предостатъчни, за да покажат неговото пророчество… От знаменията и чудесата на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) са се случили такива, че нито един от издигнатите в знанието не усеща ни най-малко съмнение в чудотворността на тези случили се чудеса.” 21

Неграмотността на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) е едно от най-големите доказателства за пророчеството му. Както със сигурност Хората на Писанието знаят, пратеникът, идването на който е съобщено в Тората и Евангелието, не може да чете и да пише. Неверниците обаче разпространявали лъжата, че Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) сам е написал Корана. Очевидно е обаче, че лъжците са неверниците и съдружаващите. В думите на един човек, който лъже, непременно ще има противоречие. Разбира се, че в разговорите ще се появят несъответстващи една с друга дати, начин на изразяване. Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) обаче е бил най-почтеният, най-сдържаният, най-добре и най-мъдро говорещият, най-знаещият и най-вежлив човек сред обществото, в което е живеел. Той е бил толкова възвишена личност, че със своя разум и проницателност е можел да спечели възхищението и доверието на всеки човек.


"Той [Коранът] е слово на достоен пратеник, имащ сила, утвърден при Владетеля на Трона." (Сура Такуир, 19-20)

Въпреки че Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) не бил чел Тората (Петокнижието) и Евангелието, той е знаел заповедите и всичко останало, съобщено в тях. Той също така е бил осведомен и за историята на обществата от миналото. Разбира се, това в никакъв случай не е възможно да се случи, освен чрез Божието откровение. Всички, които го познавали, знаели това много добре. Въпреки че Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) не е получил никакво образование в нито едно училище  преди това, знанието, което е притежавал, и всичко, което е съобщавал, са само една от чудотворните страни на тази свята личност. В сура Анкабут Аллах е повелил следното:

„Преди нея ти нито книга можеше да четеш, нито да пишеш с десницата си. Иначе празнодумците щяха да се усъмнят.” (Сура Анкабут, 48)

Видният тълкувател и Ислямски учен Джалалайн тълкува този айят така:

„Преди това, т.е. преди Корана, ти не можеше да четеш книга. Не я написа и с ръката си, защото ако беше така, т.е. ако можеше да четеш и пишеш, празнодумците щяха да се усъмнят в тебе. И щяха да кажат: „Пророкът, за който ни е съобщено в Тората, е неграмотен и не може да чете и пише”.22

Въпреки че всичко е било толкова ясно, обаче неверниците отправяли разнообразни клевети по адрес на Пророка (Аллах да го приветства). Те казвали, че Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) бил човек като тях и го обвинили в това, че не казва истината:

„С нехайни сърца. И скришом си шепнеха угнетителите: “Този [Мухаммад] не е ли само човек като вас? Нима ще последвате магията, когато ясно я виждате?” Рече [Мухаммад]: “Моят Господ знае всяко слово на небесата и на земята. Той е Всечуващият, Всезнаещият.” А те рекоха: “Объркани сънища. Той сам си го е измислил. Той е само поет...” (Сура Анбиа, 3-5)

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е човек, който търси помощ от Аллах, който иска от Него напътствие, който Го моли за прошка, който изпълнява всичките Му заповеди. Всъщност самият той ясно изразява в своите проповеди тази истина. В Корана Аллах е съобщил следното:

„И когато им бъдат четени Нашите ясни знамения, онези, които не допускаха, че ще ни срещнат, казват: „Донеси друг Коран, а не този, или го промени!” Кажи: “Нямам право да го променям по собствена воля. Следвам само онова, което ми е разкрито. Страхувам се, ако се възпротивя на своя Господ, от мъчение във великия Ден.” (Сура Юнус, 15)

В Енциклопедия Сирет е представено по следния начин как голямото знание, с което Аллах е дарил Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), е доказателство за пророчеството му:

„Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) беше неграмотен, не можеше да чете и пише. Членовете на семейството му, неговите близки и меканците, сред които се бе родил и израснал, не бяха виждали през целия му живот нито да е докосвал книга, нито пък да е хващал писало. При това положение низпосланото му изобилие от знание – Коранът, само по себе си бе чудо. Това е така, тъй като в тази книга имаше съкровища от знание за основните теми на всички минали Божествени книги, разкази за миналите пророци, за религиите и вярванията, които те носят, за древната история, за цивилизацията, културата, икономиката, политиката и моралните ценности. Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) обаче беше напълно неосведомен за тях. Това, че е излязъл пред неверниците с една такава Книга, въпреки че е бил неграмотен, е и най-голямото доказателство за пророчеството му...”23

 

Юдейските учени са познавали Пророка Мохамед (Аллах да го приветства)

Евреите и Християните, които са споменати в Корана като Хора на Писанието, така както притежават някои изопачени вярвания и приложения, са също и хора, които се подчиняват на спуснатата от Аллах божествена вяра. Аллах е съобщил, че е низпослал Корана като последната праведна книга, която е потвърждение на останалите Божии Писания:

„И вярвайте в това, което низпослах, за да потвърди наличното у вас! И не бъдете първите неверници към него, и не продавайте на никаква цена Моите знамения, и бойте се от Мен един!” (Сура Бакара, 41)

В други айяти на Корана пък се съобщава за някои учени сред синовете на Израил, които имат познание за Корана.

„Той е [споменат] в писанията на предците. Не е ли знамение за тях, че го знаят учените сред синовете на Израил?” (Сура Шуара, 196-197)

Имам Саид Хавва, който е един от видните учени-тълкуватели, в произведението си „Ел-Есас фи’т” тълкува тези айяти от сура Шуара по следния начин:

„Без съмнение той – Коранът, „е съществувал и в предходните писания”. Т.е. в предходните писания се споменава за него или пък значението, което притежава, се съдържа в проповедите на пророците, изпратени на миналите народи и в първичния вид на писанията, които Превеликият Аллах е низпослал. Както можем да видим и в божествените книги. Освен това значенията на Всевишния Аллах не се съдържат само в божествените книги, низпослани като откровение, а и в книгите, написани като откровение, дошло от Аллах.

…Безпристрастните и справедливи учени сред синовете на Израил знаят, че този Коран съдържа Тората (Петокнижието), Псалмите и Евангелието, че всеки въпрос, който съдържа, е право, повелено от Аллах, и че това е книгата и последният пророк, които са благовестени в предходните книги.”24

Юдейските учени, както и Християните, които са знаели характерните особености на неграмотния пророк, който е съобщено, че ще дойде, колкото и измежду тях да е имало такива, които упорито не искали да приемат тази истина, те веднага са познали Пророка Мохамед (Аллах да го приветства). В Корана също е съобщено, че Хората на Писанието ще знаят Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), така както знаят синовете си, но въпреки това една част от тях  ще отрекат и тези, които не му повярват, ще бъдат от губещите:

„Онези, на които дарихме Писанието, го знаят, както знаят синовете си. Но едни от тях скриват истината, знаейки.” (Сура Бакара, 146)

„Онези, на които дарихме Писанието, го знаят, както знаят синовете си. Онези, които погубиха душите си, те не вярват.” (Сура Анам, 20)

В сура Бакара Аллах предупреждава синовете на Израил и им заповядва да повярват в Корана и да не крият тази истина при положение, че знаят правото:

„О, синове на Израил, помнете Моята благодат, с която ви обсипах, и спазвайте своя обет към Мен, за да спазвам и Аз Своя обет към вас, и имайте страх от Мен един!

И вярвайте в това, което низпослах, за да потвърди наличното у вас! И не бъдете първите неверници към него, и не продавайте на никаква цена Моите знамения, и бойте се от Мен един!

И не смесвайте истината с лъжата, и не скривайте истината, когато [я] знаете!” (Сура Бакара, 40-42)

Това, че неграмотният ни Пророк (Аллах да го приветства) е знаел за благата, с които Аллах е дарил синовете на Израил, както и за обета, който са дали пред Него, несъмнено е възможно единствено ако Господ му е съобщил това. Когато Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) им прочел тези айяти, Юдейските мъдреци разбрали, че той е очакваният благословен пратеник. Хората на Писанието също станали свидетели на това, че Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е пратеникът на Аллах и че казва истината. Той, с всяко едно свое качество, начин на живот и нравственост, е светият пратеник, за който Аллах е съобщил в Тората и Евангелието, че ще дойде. В един от айятите на Корана е повелено следното: 

„Онези, които следват Пратеника, неграмотния Пророк, когото откриват записан у тях в Тората и Евангелието. Той им повелява одобряваното и ги въздържа от порицаваното, и им разрешава благините, и им възбранява скверностите. И снема бремето и оковите, които са на тях. Които повярват в него и го почитат, и го подкрепят, и следват Светлината, низпослана с него, тези са сполучилите.” (Сура Араф, 157)

Видният Ислямски учен Омар Насухи Билмен тълкува този айят по следния начин:

„Този благ айят съобщава, че тези, които ще бъдат сред спечелилите прелестите, благодеянията както на земята, така и в отвъдното, са хората, които се подчинят на Хатем-ул Анбиа (последния сред Пророците), който притежава най-изящните качества, ето така: (Онези,) Които спечелват честта да бъдат от неговите хора (да следват) Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), на който посредством Божествено откровение е спусната книга (Пратеника, неграмотният Пророк), който, въпреки че не е прочел и написал нищо от никого, единствено посредством Божествено вдъхновение е получил знание за миналото и бъдещето. Този Пророк с висока чест и слава, който ще открият в Тората и Евангелието  с името и качествата му. С такава външност, че не съществува и съмнение, че той е личността, чието име и качества са съобщени в тези книги. Всъщност ако в тези книги не пишеше така, то щеше ли Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства), твърдейки това, да даде повод да бъде опроверган? Той е такъв Пророк с висока чест и слава, че заповядваше и съветваше народите, които призоваваше към вярата (заповядваше похвално на) цялото човечество уважаването на заповедите на Всеславният Аллах, спечелването на качества със силна вяра и красива нравственост, проявяването на нежност към създанията. (И им възбраняваше порицаваното)…”25

Както се вижда, това, че идването и характеристиките на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) са съобщени в Писанията на Хората на Писанието, е още едно от чудесата на този свят човек, който е избран пред народите. Благоразумните, религиозни Хора на Писанието, които оценили видяното със съвестта си, също потвърдили тази очевидна истина.

 

16. Et-Tirmizi Imam Ebu I'sa Muhammed, Semail-i Serife, 1. cilt, Hilal Yayinlari, Ankara,1976, s. 18-19
17. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, 237
18. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, 238
19. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 237
20. Imam Gazali, Ihya'u Ulum'id-din, 2. cilt, Ceviri: Dr. Sitki Gulle, Huzur Yayinevi, Istanbul 1998, s. 795-796
21. Imam-i Gazali, Ihya-i Ulum'id-din, Tercume eden: Ali Arslan, Arslan Yayinlari, Ist cilt: 5, s. 565
22. Celaleyn Tefsiri Tercumesi, Tercume Ibrahim Serdar, Yusuf Sensoy, Fatih Enes Yayinevi, Istanbul, 1997, 3. cilt, s. 1432-1433
23. Siret Ansiklopedisi, Hazirlayan: Afzalur Rahman- Londra Siret Vakfi Baskani, s.162
24. Said Havva, El-Esas Fi't-Tefsir, Samil Yayinevi, Ist., 1991, 10. cilt, s. 332
25. Omer Nasuhi Bilmen, Kur'an-i Kerim'in Turkce Meali Alisi ve Tefsiri, 2. Cilt, s. 1101, 1102